Традициите на Бъдни вечер

Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници. Той е посветен на дома, огнището и семейството. В различните краища на страната народът нарича 24 декември Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня и Неядка. На трапезата присъстват само постни ястия, нечетни на брой.

24 декември е наречен Бъдни вечер, защото молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъднини. В дните преди този празник жените стават много рано и през целия ден се приготвят за празничната трапеза. Те не жалят сили и време, за да бъде всичко наред в навечерието на Коледа. Според поверието, както мине Бъдни вечер, така ще върви животът през цялата година. Затова цялото семейство помага при извършването на обредите и приготвянето на трапезата.

Трапезата

Характерното за този ден е, че трапезата е тържествена. Ястията на нея трябва да са седем, девет или дванадесет на брой и задължително трябва да са постни. Седем, девет и дванадесет са три от свещените числа на древноюдейската Кабала.

Най-често на трапезата присъстват варен фасул, пълнени с ориз или с боб чушки, лозови или зелеви сарми, варено жито, тиквеник, ошаф, чесън, мед, орехи, жито, плодове, обреден хляб (наричан още боговица, богова пита, богов кравай, благословник), баница, зелник.

В някои краища се прави също малка пита, в която е скрита паричка и на когото се падне, той ще бъде щастлив през цялата година. Преди да заспят девойките слагат парче от боговицата под възглавницата си, за да им се присъни момъкът, за когото ще се омъжат. От тестото на погачата се пекат и малки кравайчета - колачета. С тях се даряват коледарите на следващия ден.

Според народните обичаи под трапезата се слага слама. Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. Когато стане време за вечеря най-възрастният мъж прикадява три пъти трапезата, къщата, зимника, кошарата, оборите, хамбарите. След това мъжът и жената заедно вдигат най-големия хляб към тавана и казват: "Толкова високо да е житото!". Те го разчупват като едната половина слагат пред иконата на Богородица, а другата разделят.

След като седнат на трапезата, никой не става от нея, а ако на някого все пак му се наложи да стане, той трябва да ходи приведен, за да може и житата да са приведени от много зърно. Всеки трябва да опита всички ястия на трапезата, за да му върви през годината. След вечеря, всички стават едновременно и трапезата не се вдига до сутринта, защото се смята, че починалите роднини идват да се нахранят на нея.

По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Отначало той разбърква с него огъня, а после поставя тънкия край на дръвчето в него. Там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив. Дървото е крушово, дъбово или буково и по искрите от огъня се гадае каква ще е годината - колкото повече са те, толкова по-богата ще е реколтата.

Поверия

На Бъдни вечер се извършват магически действия (гадаене) за плодородие, за здраве и благополучие на всеки член от семейството. Здраве и щастие очакват този, който пръв кихне на Бъдни вечер. Останалите гадаят за бъдещето си през новата година по ядките на орехите – всеки край масата трябва да счупи по един и ако ядката на ореха е здрава, той също ще бъде здрав през цялата година.

Вярва се, че в полунощ на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва. Това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа всеки човек може да си пожелае нещо, защото се смята, че тогава желанията се сбъдват. Гадае се и по лучени люспи - по една люспа се нарича на всеки месец от годината и се пълни с щипка сол. Мократа люспа вещае дъждове и сняг, сухата – горещини.

След полунощ на Бъдни вечер започват така наречените дванадесет мръсни дни, които продължават до Йорданов ден (6 януари). Народът ги нарича още погански или вълчи нощи, защото от 25 декември до 6 януари границата между земята и небето изчезва. Разделението между двата свята временно се заличава. По време на поганските дни духове на умрелите идват в света на живите. Според народните вярвания някой от тях може да си хареса човек от фамилията и да го отнесе със себе си.

Коледуването

Подготовката на коледарите започва от Игнажден (20 декември). Тогава те разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата (станеник). Обикновено в групите от коледари се избират момчета, които да играя ролята на старец, баба, трохобер, гайдар и четници певци. Старецът и бабата разсмиват, трохоберът събира даровете, гайдарът свири, четниците пеят. В някои райони коледарите се правят на котараци, мяукат и известяват за пристигането си.

След полунощ на Бъдни вечер започва и самото коледуване. Младежите, облечени в народни носии, коледуват, т.е. посещават домовете на близки, роднини, съседи, за да им честитят Рождество Христово - Коледа. Оттук идва и името им – коледари.

Времето за коледуване е от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и други свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.

Коледарите обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Те пеят коледарски песни. С тези песни се пожелава на стопанина домът му да бъде изпълнен с изобилие от плодове, радост и щастливи дни. Станеникът изрича благословия, предназначена за семейството и къщата, а после дружината изпява песни и за всеки един поотделно. Пеят се песни за всеки от семейството – от най-възрастния (както по старшинство, така и по уважение) до най-малкия. Песните са за здраве и дълъг живот, за имот, берекет, късмет, любов, щастие и добра среща, за радост, игри и веселия. Домакинът ги дарява с пари, плодове, краваи, погачи и други продукти.

На някои места, ако в къщата има мома за женене, тя приготвя специален писан кравай за любимия си. После всички краваи се излагат на обществено място, за да се оценят кой колко струва и да ги откупят с наддаване. Всеки момък откупува кравая на момичето си. Ако в някоя мома са влюбени повече момци, те наддават помежду си.

Не е добре, ако две групи коледари се срещат – това означава, че през лятото ще вали град или нещо лошо ще се случи. За да не се случи това, двете групи се бият помежду си или си разменят топузите. Същата забрана важи и за русалийските дружини, които ходят през Мръсните дни.

Източник: BulgarianPost

Бъдни Вечер е може би единственият празник (освен Великден), на който си оставам вкъщи през цялото време и празнувам семейно.

Като гледам от всички традиционни неща за празника при нас само яденето си е по реда. То друго не ни и трябва, нали както си прекараш Бъдни Вечер, така ще ти е цялата година - цяла година ядене на поразия, какво му трябва на човек?

много обичам този празник , ама няма сняг

много обичам този празник , ама няма сняг

Йела у нас има да се заринеш......

А за празника- мразя постната храна...иначе си е семейно събираме родЪтЪ и на софрЪтЪ, греяна ракийка туй - онуй...Абе.....празник си.., който помни ще разказва, който не помни празни приказки като мен ще плямпа....

Йела у нас има да се заринеш......

А за празника- мразя постната храна...иначе си е семейно събираме родЪтЪ и на софрЪтЪ, греяна ракийка туй - онуй...Абе.....празник си.., който помни ще разказва, който не помни празни приказки като мен ще плямпа....

Къде е това със снега? И при нас няма ...

Къде е това със снега? И при нас няма ...

В полите на Витоша

В полите на Витоша

Сериозно и има сняг? Е ... завиждам ти. Тогава вече традициите ще са това, което са!

Ето, щом ви липсва снега този е съвсем пресен от около преди 10-тина минути....

Това е гледката през прозореца ни

А, това е в двора ни \

Еееееееееее някои обичат снега повече от мен

Ето, щом ви липсва снега този е съвсем пресен от около преди 10-тина минути....

Това е гледката през прозореца ни

А, това е в двора ни \

Еееееееееее някои обичат снега повече от мен

Най - доброто място за празнуване на Коледни празници.

Ето, щом ви липсва снега този е съвсем пресен от около преди 10-тина минути....

Това е гледката през прозореца ни

А, това е в двора ни \

Еееееееееее някои обичат снега повече от мен

Чудесно е! Идвам ти на гости!

И от нас се виждат върховете на планините, покрити със сняг, но тук няма.. и си ми е много добре

Фифа, колко си прав само.Това е Коледа.Българската Коледа.Това не е Рождество Христово.Голям праз, че Бог се родил.Какво общо има Бог, със всичките тези традиции, ритуали, вярвания...Даже нестинарки гледах вчера по БТВ.Кампании за събиране на пари.Както каза Мартин Карбовски, празника на лицемерието.Но иначе очакваме да се случват чудеса.Колко наивно и глупаво.Аз си пожелавам повече Божие благоволение и благословение над нашия народ през 2008 г. повече мъдрост в политиците ни и повече истина в живота ни.Желая го и на вас.

Традициите са такива каквито сами си ги направим! Ако трябва да си призная на Бъдни Вечер съм постила много малко пъти..все се оправдавам, че тогава имам Рожден ден и т.н. ..и уж всяка година се каним да постим, ама...

За мен е по-важно да се събера със семейството си, от колкото какво ще ям!

Старите традиции няма как да си ги направим сами, можем само да ги следваме.. А за новите... измислени от самите нас, чак след време бихме ги нарекли традиции.

Началото на вечерта се поставя с разчупване на питата с късметите (или в някои семейства – баницата) и всеки нетърпеливо търси своя късмет, за да знае какво го очаква през годината. По традиция първото парче се отделя за дома, второто – за Богородица, следва раздаване на парчетата като се почне от най-възрастните до най-младите и децата. Питката се чупи от стопанката, тази, която я е месила.

Най-желан късмет разбира се е парата. Но освен нея късметите в питката трябва да са толкова, колкото хората на трапезата и парчетата за дома и Богородица. Ето какво повеляват старите рецепти и днешните виждания.

По стара българска традиция в питата се слагат:

– сребърна пара,

– бяло копче за овцете,

– житен клас за орача,

– бяло сгънато листче за учение,

– дрянови пъпки за здраве.

Днес модерните домакини надписват листчета с пожелания и късмети и ги увиват в станиол, като ги съобразяват с присъстващите:

* Голяма пара

* малка пара

* "нова кола"

* "нова работа"

* "повишение"

* "ново гадже"

* "булка"

* "люлка"

* "учение"

* дрян за здраве

Ето и още по-модерен вариант на късметчета:

* През новата година от късмет да не се отървеш, защото е казано – “Роди ме, майко, с късмет, па ме хвърли на смет!”

* През новата година от здраве да не се отървеш, защото “Здравето е най-голямото богатство!”

* През новата година от пари да не се отървеш, защото “Онова, което не се купува с пари, се купува с още повече пари!”

* През новата година от любов да не се отървеш, защото е казано: “Прави любов, а не – война!”

* През новата година да намериш много нови приятели, защото е казано: “Приятел в нужда се познава!”

* През новата година от смях да не се отървеш, защото е казано: “Смехът е най-доброто лекарство!”

* През новата година от работа да не се отървеш, защото е казано: “Залудо работи – залудо не стой!”

* През новата година да ти върви в учението, защото е казано: “Знанието е прозорец към света!”

Източник

Въпроса ми е кой какви късмети слага?Винаги ми е било чудно...всеки по различен начин празнува.Имате ли нещо против модерния начин на късметчетата.На мен лично са ми странни...

Попадала съм на хора които не знаят за старата традиоционна питка с късмечета

В питката за Бъдни вечер откакто се помня слагаме пара , дрян и черупка от орех, която символизира къщата, в баницата за Нова година- всякакви пожелания,колкото повече ,толкова по-добре

черупка от орех?

Ето нещо ново...

Ние слагаме:

-паричка

-копче

-житен клас

-листче хартия

- и клонче от дърво

Всичко е горе-долу по най-старата традиция.Има само малки изменения...

Характерното за този ден е, че трапезата е тържествена. Ястията на нея трябва да са седем, девет или дванадесет на брой и задължително трябва да са постни. Седем, девет и дванадесет са три от свещените числа на древноюдейската Кабала.

Според Българската православна църква числата са други а и съвсем не са така задължителни. Някак си не върви да се поднасят тълкования на някакви си древноюдейски източници при положение, че си имаме наши ?

Справка за тези, които искат да прочетат малко повече

"Дядо" идва от приказния "Дед Мороз" в руските народни приказки. Той по-често е безжалостен. 

"Коледа" идва от славянския пантеон. Той няма нищо общо със свети Николай Мирликийски, на основата на чиято история тръгва връзката "Рождество Христово - подаръци". 

При "нашата" "демократична" "революция" "сините" (с червени маймунски гъзове), не знаейки горните неща, въведоха в русофобството си, поръчано им от батковците-русофили-комунисткариеристи това "Дядо Коледа". 

Какво е този/тази Дядо Коледа?